История на "Пътни строежи" АД – Пловдив:
1963 г.: С постановление на Министерски съвет е създадена строителна организация “Пътни строежи” – София с поделения в страната. Едно от тях е Държавно строително управление (ДСУ) “Пътни строежи”, Пловдив, с предмет на дейност: строителство на пътища, мостове и големи реконструкции на основната пътна мрежа на територията на Пловдивски, Пазарджишки, Хасковски, Смолянски и Кърджалийски региони. През годините многократно е сменяно наименованието и ведомствената подчиненост.
През периода 1964 – 1967 г. са изградени следните по-важни пътни обекти:
- пътища: Поповица-Хасково, Хасково-Харманли, Доспат-Тешел-Девин, Асеновград-Комунига;
- мостове: на река Марица в Пазарджик и в Пловдив, на река Арда в Кърджали.
1968-1974 г.: Преобразуване и дейност като Държавно строително обединение (ДСО) “Пътни строежи” – Пловдив. Изградени са следните по-важни обекти:
- пътища: Пирдоп-Розино, Горски извор-Хасково, Велинград-Сърница, Белово-Юндола, Юндола-Якоруда, Казанлък-Сливен, Калофер-Казанлък, Тополовград-Харманли, Дъбовец-Ивайловград, Пловдив-Поповица, Димитровград-Хасково – от магистрален тип, Тополовград-Харманли,
- обход: Хасково,
- надлези в Калофер и Пазарджик,
- мост в с. Баня
- укрепване на свлачище в с. Грохотно
1975-1986 г.: Преобразуване и дейност като Строително монтажно управление (СМУ) “Пътни строежи”, Пловдив. Изградени са следните по-важни обекти:
- пътища: Копривщица-Стрелча, Кърнаре-Троян, Баня-Долна махала, Меричлери-Димитровград, Давидково-Загражден, Момчиловци-Славейно, Хасковски бани-Петелево, Сестримо-Чаира, Ново село-Пещера, Сърница-Доспат, Железник-Чилик-Кърджали, Панагюрище-Долно Левски, отклонение за МОК Грънчарица, главна пътна комуникация-Смолян, пътен възел Орфей-Хасково, автомагистрала Марица – Любимец-Свиленград на едно платно,
- мостове: в Костенец, Нареченски бани и Девин,
- тунел в Бачково,
- реконструкции на булеварди и улици в гр. Пловдив и гр.Хасково.
През 1976 г. фирмата започва изграждането на Автомагистрала “Тракия” от км. 72 със собствени сили, включващо и мостове, надлези, подлези, пътни възли и връзки, реконструкция на напоителни и отводнителни системи, корекции на реки /Тополница, Луда Яна, Марица/, изместване на продуктопроводи, електропроводи, рекултивации, ландшафтно оформление, изграждане на бази за поддържане. Усвоени са нови технологии за изграждане на пътна основа, стабилизирана с цимент и за изграждане на износващ пласт с набити фракции. До 1986 г. са предадени за експлоатация общо 57 км от Автомагистрала “Тракия”.
1987-1989 г.: Преобразуване и дейност като Технологичен пътно-строителен комбинат – Пловдив. Изградени са следните по-важни обекти:
- участъци от Автомагистрала ”Тракия, Автомагистрала “Марица”, Главна пътна комуникация Смолян, път Пловдив-Пещера, надлез в Момчилград.
1989-1990 г.: Преобразуване и дейност като поделение на Държавна фирма “Автомагистрали Тракия” - Пловдив.
1990 г.: Със заповед на Министерството на икономиката и планирането през 1990 г. е образувана Държавна фирма “Пътни строежи” ООД - Пловдив, която се пререгистрира последователно в ЕООД и ЕАД до ноември 1997 г.
През ноември 1997 г. след осъществена приватизация фирмата се преобразува в Акционерно дружество с наименование “Пътни строежи” АД – гр. Пловдив.
След 1989 г. са изградени и предадени в експлоатация:
- Автомагистрала “Тракия”: уч-к км 135-171;
- Автомагистрала “Марица”: уч-к Свиленград - Капитан Андреево;
- път Пещера-Брацигово;
- транспортен възел “Родопи”- Пловдив - пътна част.
Продължава работа по Автомагистрала “Марица” уч-к Харманли-Любимец, ГПК Смолян и обходен път Чепеларе.
През 2002 г. предприятието започва работа и по проект “Транзитни пътища-3” на спечелените чрез търгове обекти: ЛОТ 6а “В. Търново-Гурково” и ЛОТ 12 “Бургас-Созопол-Приморско”.
През периода 2003-2006 г. дружеството завърши и предаде обектите по Транзитни пътища – 3 Лот 6а и Лот 12, както и Рехабилитация на Летище Бургас и Летище София. Въведе се във временна експлоатация и 15 км от Автомагистрала „Марица”. Завършен и предаден е и обект: „Възстановяване на подпорни стени на път II-86 Пловдив-Смолян.